Отчитайки трудността да се определят всички особености на социологическия метод, Питър Бъргър в труда си “Покана за социология”, и по-конкретно втора глава от него – “Социологията като форма на съзнание” – разграничава четири предпоставки за занимание със социология.
Може да се приеме, че социологията като интелектуално занимание, представлява интерес само за определени индивиди. Социологията не е нито безавремево, нито необходимо начинание за човешкия ум. Тя представлява изключително модерен и западен начин на мислене. Социологията е дефинирана от изследователите като наука, със свои термини и собствени методи.
Социологът открива присъствието на своя предмет във всички човешки дейности, но не всички аспекти на тези дейности съставляват неговия предмет. Социологът също трябва да спазва някои принципи, ако иска да бъде добър в това, което прави, и то да е стойностно и реалистично. За да едно социологически съждение да претендира за точност, то трябва да е фактическо, а не ценностно. Затова ученият в своята работа, трябва да се абстрахира от своите емоции, за да разбере възможно най-обективно нечий друг културен свят. Нужно е социологът да се абстрахира от своя вътрешен космос и да се потопи изцяло в света на изучавания обект. С това той става способен не да съди, а да разбере.
Какви са особеностите на социологическия метод?
ОтговорИзтриванеПитър Бъргър
Отчитайки трудността да се определят всички особености на социологическия метод, Питър Бъргър в труда си “Покана за социология”, и по-конкретно втора глава от него – “Социологията като форма на съзнание” – разграничава четири предпоставки за занимание със социология.
Може да се приеме, че социологията като интелектуално занимание, представлява интерес само за определени индивиди. Социологията не е нито безавремево, нито необходимо начинание за човешкия ум. Тя представлява изключително модерен и западен начин на мислене. Социологията е дефинирана от изследователите като наука, със свои термини и собствени методи.
Социологът открива присъствието на своя предмет във всички човешки дейности, но не всички аспекти на тези дейности съставляват неговия предмет. Социологът също трябва да спазва някои принципи, ако иска да бъде добър в това, което прави, и то да е стойностно и реалистично. За да едно социологически съждение да претендира за точност, то трябва да е фактическо, а не ценностно. Затова ученият в своята работа, трябва да се абстрахира от своите емоции, за да разбере възможно най-обективно нечий друг културен свят. Нужно е социологът да се абстрахира от своя вътрешен космос и да се потопи изцяло в света на изучавания обект. С това той става способен не да съди, а да разбере.