Стефан Димитров Мъжът на 60-Мъжът и на 60 е мъж,та дрънка,....красив е и в костюм и стари дънки и всичко е прочел от край до край.......!!!

БЪЛГАРИЯ И ТЕОРИЯТА НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, ИЗВЕСТНА КАТО МОДЕРНА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ (ММТ): ГЛАВА 6 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕНН...

БЪЛГАРИЯ И ТЕОРИЯТА НА СВОБОДНИТЕ НАЦИОНАЛНИ ВАЛУТИ, ИЗВЕСТНА КАТО МОДЕРНА МОНЕТАРНА ТЕОРИЯ (ММТ): ГЛАВА 6 ОТ УЧЕБНИКА ПО МАКРОИКОНОМИКС НА СЪВРЕМЕНН...: Бележка:  Учебникът на професорите Бил Мичъл и Ранди Рей е все още в процес на редактиране. Очаква се той да излезе на пазара през 2015 ...

Банките или държавата кредитира бизнеса? Последна редакция: 04.07.2012, 10:26Публикуване: 03.07.2012, 10:26 пари © www.finanzen.kiwoo.de Автор: Живко Роев Размер на шрифта: a a a Световната криза продължава да оказва влияние върху икономиката на България. Почти четири години след първите признаци на глобална рецесия, българският бизнес все още не е укрепнал. Това показват и публичните данни на Министерство на финансите (МФ) за постъпленията от корпоративен данък, както и данните на БНБ относно размера на кредитите, отпуснати на бизнеса (предприятията) за периода 1Q2007 г. -1Q2012 г. (Цитираният период е избран съобразно разпоредбите на ЗКПО за съответната година, според които дължимите корпоративни подоходни данъци се внасят в бюджета до 31 март на текущата година). От публикуваните от МФ данни за изпълнението на КФП към 31.03.2012г. става ясно, че приходите от корпоративен данък от нефинансови предприятия са в размер на 449,5 млн.лв (32,8 % от предвидените със ЗДБРБ за 2012г. ), което е с 11,3% (57,0 млн. лв.) по-малко спрямо 1Q2011г., с 9.0% (44.7млн. лв.) по-малко спрямо 1Q2010г., с 33,5% (226,2 млн.лв.) по-малко спрямо 1Q2009г., с 42,4% (331,4 млн.лв.) по-малко спрямо 1Q2008 г. и с 22,7% (131,9 млн. лв.) по-малко спрямо 1Q2007г. От друга страна, данните на БНБ за банките и клоновете на чуждестранните банки у нас показват, че към 31.03.2012 г. нивото на корпоративните кредити (за предприятия - т. нар. корпоративни клиенти) с натрупване е 36 177,9 млн. лв. Спрямо същия период на предходната година те са се увеличили с 6,0%, или номинално с около 2 046,3 млн. лв. За четири години, спрямо същия период на 2008 г., кредитите са се увеличили с 39,4%, или с 10 223,2 млн. лв. За сравнения за предкризисното 1Q2008 г. спрямо 1Q2007 г. тези показатели са съответно 118,8% и 14 090,6 млн. лв. Наред с тези тенденции (на забавено кредитиране и на ускорен спад на данъчните приходи) се забелязва нещо далеч по-важно, което може би показва накъде отива българският бизнес и икономиката, разкривайки част от днешните им проблеми. Например, за периода от 1Q2007 до 1Q2012 г. отчетливо се откроява обратна зависимост между приходите от корпоративен данък (на нефинансови предприятия) и нивото на корпоративните кредити (виж графики 1 и 2). Графика 1 Източник: МФ/Статистика/Месечен бюлетин за изпълнението на бюджета Графика 2 Източник: БНБ/ Изследвания и публикации/Периодични публикации на БНБ/Банките в България/Финансови и надзорни отчети/Данни за банките и клоновете на чуждестранните банки (за 1Q2012 г.) За какво говори тази зависимост? Както вече посочихме, кредитирането е с ниски темпове, но на фона на спада на данъчните приходи се повдигат редица въпроси: как при паднали печалби, за което говорят данъчните постъпления, се осъществява кредитиране от страна на банките? От тук възникват 4 въпроса за размисъл: 1. Ако печалбите на фирмите падат, то дали кредитирането не се дължи на близки взаимоотношения между фирми и банки - нека го наречем „субективно кредитиране". 2. Ако кредитите се увеличават и няма близки отношения между банки и фирми - (налице е „обективно кредитиране"), и фирмите не крият обороти и печалби от фиска, то явно има голям брой фирми в несъстоятелност - закона освобождава от данъци фирмите в несъстоятелност. 3. Ако кредитите се увеличават и няма близки отношения между банки и фирми (налице е „обективно кредитиране"), и фирмите не крият обороти и печалби от фиска, то явно лихвите по кредитите се увеличават скрито (данъчно признатите разходи за лихви по кредитите позволяват легално намаляване на финансовия резултат). 4. Ако кредитите се увеличават и няма близки отношения между банки и фирми (налице е „обективно кредитиране"), то фирмите крият обороти и печалби от фиска. Сами по себе си всички тези констатации са негативни за българската икономика, а комбинирани по-едно и също време и с една и съща сила те могат да бъдат безспорно опасни, защото показват, че ефектът от кризата се увеличава. И по няколко думи по всеки един от четирите въпроса: По въпрос 1 - от една страна, ако корпоративните данъчни постъпления падат, а кредитите за фирмите се увеличават, тогава сме свидетели на нездравословна концентрация между банки и бизнес. Т. е. банките предоставят финансиране на бизнеси или отрасли без съответните гаранции или на база близки взаимоотношения. Такава обвързаност е опасна по примера на Япония и техните бизнес формирования „кейрецу" (keiretsu). Това са конгломерати, коопериращи производители, доставчици и финансови институции. Едни от най-мощните бизнес единици в Япония, които познаваме днес са структурирани по този начин. Знае се, че наред с други фактори „кейрецу" водят до появата на японското икономическо чудо в периода след Втората световна война до началото ма 90-те години. От друга страна, според много анализатори именно тези формирования са основната причина за Японската криза от 1997г. В България на подобни взаимоотношения и примери станахме свидетели при съществуването на някои структуроопределящи предприятия като Кремиковци и ОЦК Кърджали с Първа инвестиционна банка; Завода за автомобили в Ловеч, Корабостроителницата в Русе, ВМЗ в Сопот с Корпоративна търговска банка, Холдинг Химимпорт със Централна кооперативна банка. По въпрос 2 - извън случаите, когато може да се пренася загуба в други данъчни периоди и да се освобождават от данъци различни дейности (например дружествата със специална инвестиционна цел - АДСИЦ, са освободени от плащането на корпоративен данък), при влизане в процедура на несъстоятелност и обявяване на фалит, държавната хазна губи, защото не може да си събира вземанията от длъжника. А когато фирма, получила кредит на база обективни критерии, фалира след година, то това ощетява и банковата и данъчната система. По въпрос 3 - в процеса на кредитиране за банките най-важни са нетните приходи от продажби, отчета за паричните потоци, счетоводния баланс и годишната данъчна декларация на фирмата кредитоискател. Известно е, че при формиране на финансовия резултат на едно предприятие могат да се обособят няколко вида печалби, като: - Печалба преди амортизации, лихви и данъци /EBDIT/ = нетни приходи минус разходи за производство, продажби и административни разходи; - Печалба от дейността /Оперативна печалба/ = печалба след амортизации; - Печалба преди лихви и данъци /EBIT/ = оперативна печалба +/- други извънредни приходи и разходи, приходи от лихви и дивиденти; - Печалба преди данъци /EBT/ "счетоводна печалба" = печалба след плащане на лихви; - Нетна печалба /NI/"балансова печалба" = след платени данъци. Ако при равни други условия, допуснем, че в процеса на оценяване за предоставяне на кредит се взема предвид приоритетно „счетоводната печалба (EBT)", и приемем, че действащите у нас закони за подоходно облагане се спазват и са в основата за определяне размера на дължимия данък, и е налице „обективно кредитиране", а фирмите не крият обороти и печалби, означава, че лихвените разходи на фирмите растат, което води до по-нисък финансов резултат, а оттам и до по-нисък деклариран данък. По въпрос 4 - при манталитета на данъкоплатците да се укриват данъци, при слабата воля на управляващите да осъществяват реформи и да налагат данъчна дисциплина, и при състоянието на правораздавателната система у нас, укриването на данъци, въпреки чете са най-ниски в ЕС, се превръща в „нормална" практика с дългогодишни традиции за страната ни. Като цяло данъчната система у нас е добра към тези, които искат да правят бизнес, както за чужденци, така и за местни стопански субекти. Корпоративната данъчна ставка е най-ниската в ЕС. Банковата система е устойчива и добре капитализирана. Въпреки това, в условията на криза не могат да се достигнат желаните резултати от дейността на тази система. При това положение възникват множество въпроси, някои вече посочихме, на които трябва да се намерят отговорите и да се вземат адекватни решения, ако страната ни иска да преодолее кризата и да постигне растеж и устойчиво развитие.

Искам Искам Да не живея в интересно време. Достатъчно ми е интересно да се вълнувам за детето си, да бъда с приятелите си, да чета книги, да ходя на кръчма, да гледам кино, да слушам музика, дори да се възхищавам на красотата на българската природа, колкото и цялата ми душа да се бунтува срещу туризма като такъв. Стига ми да си върша работата, която обичам и харесвам и съм адски добра в нея. Искам Да не знам имената на министрите. Камо ли какво правят всеки ден. Още повече искам да не знам колко са некомпетентни. И колко некомпетентността на всеки един от тях дава поражения върху живота на всеки един в тази държава. Да не знам кой от тях от къде се е взел. Кой какви чупки в кръста е направил. Кой колко е изпил сутринта и колко е бил мултак на републиката. Да не знам кой е любимият му певец и колко литра пот изхвърля на концерт. Да не знам колко апартамента има тъща му, бабалък му и учинайка му. Да не знам колко прилича на който и да е американски секссимвол, не само защото не прилича. Не искам да ме интересува. Искам Да не знам колко е безхарактерен президента. Колко е мъж под чехъл. Да не знам колко продължава да си няма понятие какво прави и къде се намира. Искам Да не знам нито един политически виц. Има толкова по-забавни неща, на които мога да се смея. Искам Да не знам че председателят на парламента може да пее. Още по-малко да я виждам на сцена с микрофон в ръка, извисила глас. Искам и да продължавам да не знам имената на депутатите. Но по друг начин. Искам да не знам колко тона тежи шефката на мнозинството. Нито колко лагера има в мнозинството. Нито колко люспи. Искам да не знам кой къде си е пренасочил субсидията и колко пъти е мимикрирал в рамките на един мандат. Искам да не видя никога повече назначаваният от парламента премиер да се гаври с Народното събрание. Искам Да не знам нищо за футболните таланти на началника на държавата. Така и така изобщо не се вълнувам от футбол. Искам да си остана фен на „Скрита сила“ Мъдрево. Искам да не се срамувам, когато разказва на немците, че вътрешния му министър копа трупове. Искам да не се срамувам, когато го дават да спи на първия ред на церемонията по награждаването на Нобеловите лауреати. Искам да не знам как е садил компири и стискал филията с мас, докато с другата ръка тичал. Изобщо искам да не знам какво е правил и ще прави като малък, по-голям, сега и в бъдеще. Искам да не чета анализи на чужди медии, които нескрито се подиграват с българите, заради премиера им бандит. Искам да не виждам крайник на примера в едър план по телевизора като водеща политическа новина. Искам да не знам колко той знае или не знае английски, кой му мери гърба в педи, какъв цвят му е колана, колко му е акъла. Колко мръсни смс-а е написал и колко ругателни. На кого е разтривал ушите, на кого пазил вратата, на кого изчукал жената, на кого прибрал бизнеса. Искам да не знам кога е сам като куче, кога рисува и кога дрънка на китара. Искам да не знам нищо от това. Искам да не виждам изражението на европейците, когато слушат доклади на дипломати и спецслужби за миналото на премиера и повдигат вежди с „really?“. Искам не да няма ГЕРБ. Искам да не знам, че ги има. И най-важното! Искам Да не знам нищо от това, не защото съм си затворила очите и ушите, спряла съм да чета вестници и да гледам телевизия, изключила съм си нета или съм заминала на пустинен остров. Искам да не знам нищо от това, защото го няма. Поне не в този уродлив вид. Искам да живея нормално. Искам да живеем нормално. В нормална държава. И това да е държавата България.